in

Месото и млякото: носители на опасни патогени

Упорито е мнението, че хроничните дегенеративни заболявания са нормални признаци на стареене и се появяват по-често само защото остаряваме. Този светоглед продължава да се пропуква поради резултатите от нови изследвания. Особено интересни са новите открития, които показват как консумацията на месо и мляко, съчетана с липса на движение, може да доведе до типичните болести на старостта по неизвестен досега начин.

Месо и мляко – полезни или вредни?

Месото е противоречива храна от десетилетия. Освен етичните съмнения относно яденето му, има някои доказателства, че месото може да бъде вредно за здравето.

Вече докладвахме за връзките между консумацията на месо и повишения риск от рак, между консумацията на месо и повишения риск от сърдечни заболявания и диабет и между консумацията на месо и възпалителните заболявания на червата.

Рискът от тези заболявания от консумацията на месо обаче е много вероятно да се увеличи само когато месото се яде в излишък, когато е промишлено преработено или консумирано с лошо качество и когато се комбинира с цялостна лоша диета и начин на живот.

Вие също ли сте програмирани за мляко?

Млякото обаче все още има предимно отлична репутация. Повечето хора са програмирани чрез реклами, медии, лекари и т.н. по такъв начин, че убеждението, че млякото е полезно за тях, е дълбоко вкоренено в тях.

И наистина непоносимостта към лактозата и алергията към млечен протеин засягат само малка част от населението на Централна Европа. Така че защо да се притеснявате за млякото?

Тук също често сме писали за доста фините вредни ефекти на млякото, които се проявяват при значително повече хора, отколкото забележимите симптоми на непоносимост към лактоза или алергия към млечен протеин, които се появяват веднага след консумация на мляко.

При много хора млякото води до хронично задръстване на дихателните пътища и/или храносмилателни проблеми (които нямат нищо общо с непоносимостта към лактоза). Последствията са често повтарящи се настинки, болки в гърлото, носни полипи, инфекции на средното ухо и – ако млякото засегне червата – хроничен запек до дифузно главоболие.

При проблеми от този род е изключително полезно да експериментирате без млечни продукти за период от два до три месеца, например. Симптомите често се подобряват за много по-кратко време – разбира се само ако млякото действително е отговорно за симптомите.

Освен това е научно доказано отрицателното влияние на млякото върху някои форми на рак, както вече обяснихме тук, и млякото върху акнето.

Сега на научния хоризонт се появява още един аспект, който обяснява как месото и млякото могат да бъдат вредни за човешкото здраве.

Месото и млякото пренасят патогени в тялото на потребителя

Патогени* Патогените се появяват – като бездомни пътници – за да попаднат в тялото на потребителите на месо и мляко заедно с животинските протеини. Там – така се казва – тогава те биха могли да предизвикат всички здравословни проблеми в дългосрочен план, които днес са известни като хронични дегенеративни болести на цивилизацията.

*pathogen = патогенен, вреден

Алцхаймер: следствие от консумацията на месо и мляко?

При пациенти с Алцхаймер, например, понякога има повече от 100 патогена в мозъка. Микроби, които нямат работа там. Микроби, които, противно на всички модели на обяснение, очевидно са преодолели както чревната бариера, така и кръвно-мозъчната бариера и са инфектирали латентно мозъка, до голяма степен незабелязано от имунната система.

Прекомерното образуване на антимикробна протеинова плака (амилоиден β-протеин), което все повече ограничава мозъчните функции при болестта на Алцхаймер и предизвиква типичните симптоми на деменция, вероятно е просто опит на тялото да елиминира патогена или да контролира инфекцията.

Но как патогените са попаднали в тялото на първо място?

Години наред учените трескаво търсят източника и пътя на инфекцията, но привидно без резултат. През 2005 г. е публикувана научна статия, която формулира хипотезата, че основният път на заразяване може да бъде чрез храната (Bardor, 2005). Този аспект обаче все още се игнорира от голяма част от науката днес.

Мляко и месо: причината за много болести?

Според Бардор и колеги микробите се въвеждат в човешкия организъм чрез консумацията на месо от бозайници, което след това води до инфекции, които от своя страна могат да бъдат отправна точка не само за Алцхаймер, но и за много други хронични дегенеративни заболявания.

Месото (или млякото) служи на патогените като своеобразен троянски кон, с който те могат да навлязат в човешкото тяло незабелязано от имунната система.

Слабото място на троянския кон са така наречените SIGLEC.

Всяка животинска и човешка клетка образува много специфични протеини на повърхността си. Структурата на тези протеини показва на имунната система дали е ендогенна клетка, субстанция, която е полезна за тялото, или може би враг, т.е. чужда клетка или вредно вещество като например B. отрови или патогени.

Споменатите SIGLEC представляват важна част от тези повърхностни протеини. Има 14 SIGLEC, специфични за бозайниците. Първият SIGLEC, SIGLEC-1, е открит през 1986 г. (Crocker, 1986). В хода на статията ще бъдат обсъдени по-специално два SIGLEC, SIGLEC-5 и SIGLEC-12.

Терминът SIGLEC е съкращение за „Sia-разпознаващи IG-подобни LECtins“ (лектини, разпознаващи сиалова киселина). Основната задача на SIGLECs е да регулират имунния отговор на организма. Как SIGLEC правят това?

Предназначение на SIGLECs: Защита срещу автоимунни реакции

Безобидни микроби като B. Полезните чревни бактерии се прикрепят към SIGLECs на чревните клетки, без да ги унищожават. По този начин вродената имунна система разпознава, че тези чревни бактерии са безвредни и се успокоява.

Опасните микроби, от друга страна, увреждат SIGLECs и следователно тревожат имунната система.

SIGLEC се намират и в половите клетки, т.е. в сперматозоидите и яйцеклетките. Това е, за да се предотврати размножаването на различни видове помежду си. Следователно животинската сперма, разпознаваема по своята уникална структура SIGLEC, би била бързо убита в човешка матка.

Клетките в особено чувствителни органи като мозъка имат изключително висока плътност на SIGLEC. Едно предимство на този голям брой SICLEC е, че засегнатите клетки са по-добре защитени срещу автоимунни заболявания, т.е. срещу атаки на имунната система върху собствените клетки на тялото.

В здраво тяло заболявания като множествена склероза или Паркинсон се предотвратяват именно чрез този механизъм. Например има над 100 милиона SIGLEC върху една нервна клетка в мозъка – добре установен защитен механизъм на мозъка срещу погрешни атаки от собствената му имунна система.

SIGLEC като троянски кон за патогени

За съжаление, някои патогени са се научили да се маскират. Те се крият под SIGLEC на своя домакин. Херпесните вируси, например, се крият – необезпокоявани от имунната система – зад SIGLECs на засегнатото лице.

Въпреки че хората са заразени, те първоначално остават безсимптомни. Имунната система не забелязва нищо и следователно не алармира. Единият говори за латентна инфекция. Само в специални ситуации (стрес, слабост и т.н.) вирусите влизат в действие и в случая на херпесния вирус водят до появата на афти, херпес зостер и др. – в зависимост от вида на херпеса.

Това може да се направи по подобен начин с животни, напр. Б. говеда: Бактериите са се научили да остават скрити зад своите SIGLEC. Кравата не е увредена, нито бактерията е атакувана от имунната й система.

В латентната фаза няма сериозна опасност нито за добитъка, нито за хората. Бактериите и гостоприемникът живеят в един вид компромис: и двете оцеляват и могат да се възпроизвеждат.

Става проблематично само когато патогените се обменят по хранителната верига, например когато хората ядат говеждо месо. Следователно яденето на месо може да бъде рисковано.

Това обаче не винаги е било така!

Мляко и червено месо: Нехуманна храна

Твърди се, че така нареченото еволюционно „тясно място“ в далечното минало ни е направило по-податливи на пътя на заразяване със SIGLEC.

Преди около 2 милиона години почти цялото човечество е унищожено от маларийния щам P. Reichenowi. Патогенът на маларията се настани зад SIGLEC-5 и -12, но остана смъртоносен за хората от онова време дори в този латентен стадий.

Твърди се, че само малка част от някогашното човечество е оцеляло след тази катастрофа (Hawks, 2000; Varki, 2009) – и точно това оцеляване само на няколко екземпляра от предишна голяма популация се нарича „еволюционно пречка“.

Но защо някои хора оцеляха?

Оцелелите имаха много специално предимство, мутация. Липсваха им SIGLEC #5 и #12, така че маларийните паразити нямаше къде да се скрият и следователно не бяха в състояние да поддържат, камо ли да се размножават, в тялото.

Разбира се, оцелелите са били не само резистентни към описаната форма на малария, но и към всички патогени, които могат да се скрият зад SIGLEC-5 и -12. И тъй като тези няколко оцелели са предците на всичките 7.2 милиарда живи хора днес, никой от нас вече няма SIGLEC-5 или SIGLEC-12. В същото време всички имаме имунитет към P. Reichenowi малария.

Това не е лошо във връзка с тази конкретна малария. Но има малък проблем: SIGLEC-5 и -12 вече са напълно изчезнали от всички човешки клетъчни повърхности. Въпреки това, всички други видове бозайници все още имат SIGLEC-5 и -12 – както и тези бозайници, чиито продукти (мляко и месо) се консумират днес.

През всичките тези много години (от катастрофата с маларията) имунната система всъщност трябваше да се е научила да не разпознава чуждите SIGLEC-5 и -12, които влизат в организма с млякото и месото, като чужди за тялото.

Но това така и не се случи. Защо не?

Вероятно защото млякото на чужди бозайници никога не е било част от човешкото хранене в първобитното минало и имунната система също не е трябвало да се справя с него. И е вероятно червеното месо от бозайници никога да не се е консумирало толкова често и в толкова големи количества, колкото днес.

Как месото и млякото могат да ви разболеят

Въпреки това, зад техните SIGLEC 5 и 12, говедата или прасетата крият различни микроби, които са предимно безвредни за тях. В сравнение с описаната по-горе херпесна инфекция при хора, те се заразяват почти без симптоми (латентни).

Говежди SIGLEC крият например бактерии като E. Coli, туберкулозни патогени или стрептококи – т.е. микроби, които животните таят в червата си, защото се нуждаят от тях за храносмилането си.

Ако човек сега яде месо или млечни продукти, микробите, прикрепени към SIGLEC-5 и -12, намират нов гостоприемник в него.

Човешката вродена имунна система не може да различи тези два SIGLEC от собствените си, когато влязат отвън и ги третира като собствен протеин на тялото. Вие оставате напълно необезпокоявани. В резултат на това те не само навлизат дълбоко в човешкия организъм, но също така се вграждат в собствената тъкан на тялото (Pham 2009). Една не съвсем здрава чревна бариера (спукани черва) трябва да благоприятства този процес.

Това, което е особено фатално при тази инфекция при хората, е високата плътност на SIGLEC в мозъка. Тъй като компонентите на чуждите SIGLEC са вградени в човешките SIGLEC.

Сега, където естествено има много SIGLEC, разбира се могат да бъдат инсталирани и много чужди SIGLEC – включително техните бактерии в багажа им. И това, за съжаление, е случаят с мозъка, така че повишената консумация на месо и мляко със сигурност може да бъде свързана с повишен риск от Алцхаймер.

Въпреки това, не само мозъкът е податлив на SIGLEC-5 и 12-медиирани инфекции, но и почти всички други човешки тъкани (Tangvoranuntakul, 2011).

Хроничното възпаление е причина за много заболявания

Ако по някаква причина човешката имунна система отслабне, тези нашественици могат да се събудят от пасивното си състояние. Те излизат от скривалището си и започват да се разпространяват в човешкото тяло. Твърди се, че лаймската болест, туберкулозата и много други бактериални инфекциозни заболявания произхождат оттук.

Но още преди избухването на заболяването, т.е. в стадия на латентна инфекция, протичат хронични възпалителни процеси, които остават незабелязани от съответния човек.

Вродената имунна система не разпознава непознати. Въпреки това, адаптивната имунна система усеща опасността (Hedlund, 2008) и идентифицира чуждите SIGLEC като подозрителни.

Поставя се на леко повишено внимание, при така нареченото нискостепенно възпаление или простудно възпаление. Това леко повишено активиране на придобитата имунна система осигурява постоянно присъствие на определени антитела в кръвта (Varki, 2009), което трайно провокира нискостепенни възпалителни процеси.

Въпреки че те не предизвикват остри симптоми, известно е, че хроничните, слабостепенни възпалителни процеси са в началото на много хронични дегенеративни заболявания. Те включват например хронични възпалителни заболявания на червата, артрит, невродермит и тиреоидит на Хашимото.

Междувременно знаем също, че хроничните възпалителни процеси също играят много важна роля при много други хронични заболявания, напр. B. при диабет, при някои видове рак (напр. рак на дебелото черво), при Алцхаймер, Паркинсон, артериосклероза, фибромиалгия, Бехтерев заболяване, шум в ушите, астма, акне, псориазис, целиакия, алергии и много други.

Следователно сред експертите консумацията на месо от бозайници, съчетана с липса на упражнения (вижте по-долу), се обсъжда като един от най-важните фактори за гореспоменатото нискостепенно възпаление (Paddler-Karavani, 2008).

SIGLECs: виновни за липсата на деца?

Стига се дори дотам, че SIGLEC са държани отговорни за нежеланата бездетност. Ако един мъж именно редовно z. Б. яде червено месо и чужди SIGLECs са частично вградени в неговата сперма.

След това матката на жената не разпознава „човешка сперма“ в нея, тъй като има повърхностни протеини от други бозайници. Клетките, погрешно разпознати като чужди, се атакуват от антителата на жената, които са се активирали в матката (Ghaderi, 2011).

И така, какво можете да направите, за да предотвратите инсталирането на чужди SIGLEC в собственото ви тяло?

Без повече месо и мляко?

Всеки животински протеин съдържа SIGLEC. Следователно, предаването на SIGLEC и по този начин евентуално на микробите, скрити под тях, може да се случи само чрез консумация на животински протеин.

Казано ясно: консумацията на животински протеин – това е доказано за месо и мляко от бозайници – винаги крие риск чужди SIGLEC да могат да навлязат необезпокоявани в организма на потребителя и дори да бъдат включени там, което води до описаните ефекти на латентна инфекция.

Независимо дали става въпрос за подходящо за вида свободно отглеждане, диво или индустриално фабрично отглеждане – начинът на живот на животните вероятно не играе роля в аспекта на SIGLEC.

Изоставяйки месото и млякото от бозайници, вие до голяма степен изсушавате описания източник на инфекция.

Ако преди това сте консумирали големи количества месо и мляко от бозайници, можете бързо да изчистите инфекцията, както следва:

30-дневната програма ви освобождава

Въздържайте се от всякакви протеини от бозайници за период от 30 дни. С изключение на други причини, можете да продължите да ядете птиче месо, яйца (и двете винаги с добър произход) и дива риба.

След 30 дни вашият организъм е елиминирал повечето от чуждите SIGLECs (Bergfeld, 2012) и вие отново сте човек от клетъчно-биологична гледна точка: след това вашият организъм обменя чуждите SIGLECs, които преди това е погълнал, за свои собствени SIGLECs.

Но бъдете внимателни: Ако SIGLECs бъдат елиминирани, патогените, скрити зад тях, стават бездомни и вече могат свободно да навлязат в кръвта ви. Имунната система вече има пълен достъп до тези патогени и ще се погрижи за тях.

Въпреки това, в зависимост от броя на патогените, които сега циркулират в тялото, и в зависимост от състоянието на имунната ви система, последното също може да бъде преобладаващо, така че трябва да поддържате имунната си система колкото е възможно повече.

Диетата без SIGLEC

Растителните протеини, от друга страна, са напълно свободни от SIGLEC-5 и SIGLEC-12 и следователно са напълно безвредни от гледна точка на SIGLEC.

Следните източници на животински протеин също са с ниско съдържание на чужди SIGLEC (Schauer, 2009):

  • Домашни птици: щраус, пиле, пуйка, патица, фазан и др.
    яйца
  • Риба, пикша, миди
  • влечуги, земноводни
  • Насекоми, ларви, червеи

Спортът предпазва от чужди SICLEC

Освен диета, бедна на SICLEC, физическите упражнения също могат да предпазят от SICLEC – дори ако се консумират.

Освен това месото трябва да се консумира само след тежка тренировка. След това съмнителните компоненти на SIGLECs на трети страни се изгарят – казано по-просто – тъй като те на практика са така наречените остатъци от захар.

Без предварително движение обаче консумацията на месо и мляко – вероятно дори на закуска, както е обичайно в западното полукълбо – е проблематична.

Заключение

Така че, ако ядем месо и млечни продукти от бозайници всеки ден и не спортуваме достатъчно и интензивно преди това, ние постоянно се излагаме на опасен източник на инфекция и поставяме нашата придобита имунна система в ниско ниво на постоянна аларма, което е началната точка на повечето болести на съвременната цивилизация.

Без консумацията на протеини от бозайници нито чуждите SIGLEC, нито патогените, скрити зад тях, не попадат в тялото.

Можете почти напълно да елиминирате чужди компоненти на SIGLEC, които вече са интегрирани във вашето собствено тяло, както и вложени патогени в рамките на 30 дни, като избягвате протеини от бозайници.

Аватар снимка

Написано от Джон Майърс

Професионален готвач с 25 години опит в индустрията на най-високи нива. Собственик на ресторант. Директор за напитки с опит в създаването на национално признати коктейлни програми от световна класа. Писател на храни с отличителен глас и гледна точка, насочени към готвача.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани *

Листа от коприва – супер билката

Кимион – много повече от просто подправка